През 1889 г. една жена решила да докаже, че може невъзможното. Друга решила да го направи по-добре.
Две журналистки, два противоположни маршрута и една надпревара около света, която започнала, без едната дори да подозира, че има съперничка.

14 ноември 1889 година. На пристанището в Хобокън, Ню Джърси, срещу Ню Йорк една млада жена се готвела да се качи на кораб, който щял да я отведе отвъд Атлантическия океан. Носела малка пътна чанта, дрехите на гърба си и решимостта да направи нещо, което дотогава изглеждало почти немислимо. Искала да обиколи света сама, и то за по-малко от 80 дни. Името ѝ било Нели Блай, а предстоящото пътешествие щяло да я превърне в една от най-известните журналистки на своето време.
В края на XIX век светът се променял с невероятна скорост. Железопътни линии свързвали отдалечени градове, огромни параходи прекосявали океаните, а телеграфът позволявал новините да пътуват по-бързо от хората. Въпреки това една жена, решила да предприеме самостоятелно околосветско пътешествие, все още предизвиквала недоверие. Обществото имало ясни представи за това какво подобава на жените, а опасните пътувания и големите приключения рядко попадали сред очакваните от тях занимания.
Нели Блай обаче никога не била особено склонна да се съобразява с подобни ограничения. Родена през 1864 година като Елизабет Джейн Кокран, тя започнала журналистическата си кариера съвсем млада. Прочула се със смели репортажи и с готовността си лично да преживее онова, за което пишела. Само две години преди околосветското пътешествие тя се престорила на психично болна, за да бъде приета в психиатрична лечебница на остров Блекуел в Ню Йорк. Разкритията ѝ за условията там предизвикали обществен отзвук и я утвърдили като журналистка, която не се страхувала да навлиза в опасни и неудобни за властта места.
Идеята да обиколи света се родила от една книга. През 1872 година френският писател Жул Верн публикувал на части романа „Около света за 80 дни“, а книжното издание излязло през 1873 година. В него неговият герой Филиас Фог предприема невероятно пътешествие, за да спечели облог. Историята пленила въображението на милиони читатели. Но Нели си задала въпрос, който повечето от тях дори не помисляли да поставят: щом един измислен герой може да обиколи света за 80 дни, защо една истинска жена да не успее за още по-малко?
Когато предложила идеята на редакцията на вестник New York World, не срещнала незабавно одобрение. Според нейния по-късен разказ един от редакторите смятал, че за подобно пътешествие е необходим мъж, защото жената щяла да има нужда от придружител и твърде много багаж. Нели отговорила предизвикателно, че ако изпратят мъж, тя ще тръгне за друг вестник и ще го изпревари. В крайна сметка редакцията приела предложението ѝ.
Подготовката била необичайно скромна. Вместо тежки куфари и множество рокли, журналистката избрала една удобна дреха за пътуване и малка чанта с най-необходимото. В нея имало бельо, принадлежности за лична хигиена и няколко дребни вещи. Нели искала да се движи бързо, без да губи време с огромен багаж. Дори този детайл предизвикал любопитството на съвременниците ѝ, защото противоречал на разпространените представи за женските пътувания.
На 14 ноември 1889 година тя отплавала от Хобокън с парахода Augusta Victoria. Предстояли ѝ хиляди километри през океани, пристанища, железопътни гари и непознати страни. Маршрутът ѝ преминавал през Европа, Суецкия канал, Азия и Тихия океан, преди да я върне обратно в Америка. Всяко закъснение можело да се окаже решаващо. Разписанията на корабите невинаги съвпадали с пристигането на влаковете, а лошото време можело да обърка и най-внимателно изготвения план.
Но докато Нели започвала своето приключение, в Ню Йорк се подготвяла изненада, която щяла да превърне пътешествието в нещо много повече от опит за рекорд.
Конкурентното списание Cosmopolitan решило да изпрати своя журналистка на същото предизвикателство. Изборът паднал върху Елизабет Бисланд — млада, образована и талантлива авторка, която се занимавала с литература и журналистика. За разлика от Нели, тя нямала особено желание да се впуска в подобно приключение. Според публикуваните разкази първоначално дори се опитала да откаже предложението. Но издателите настоявали, а времето за подготовка било изключително кратко.
Така, същия ден, в който Нели Блай отплавала на изток, Елизабет Бисланд потеглила на запад. Двете жени щели да обиколят земното кълбо в противоположни посоки, а конкурентните издания получили възможност да превърнат пътешествията им в сензационна надпревара. Най-любопитното било, че Нели не знаела за съперничката си при заминаването. Тя научила за другата журналистка едва когато вече била далеч от дома.
Това била необикновена ситуация. Едната жена тръгнала, за да докаже, че може да надмине литературния герой на Жул Верн. Другата била изпратена, за да се опита да надмине нея. И двете обаче трябвало да се справят с едни и същи трудности — огромни разстояния, несигурни транспортни връзки и непрекъснатото напрежение на часовника.
По време на пътуването си Нели преживяла и среща, която сякаш принадлежала на страниците на роман. Във Франция тя посетила самия Жул Верн в дома му в Амиен. Писателят проявил жив интерес към нейния маршрут и към намерението ѝ да подобри постижението на Филиас Фог. Срещата между човека, измислил прочутото пътешествие, и жената, решила да го осъществи в действителност, се превърнала в един от най-запомнящите се моменти от цялото приключение.
Докато Нели продължавала през Суецкия канал, Цейлон, Сингапур, Хонконг и Япония, Елизабет Бисланд пътувала през американския континент, Тихия океан и Азия към Европа. Всяка имала различни впечатления от срещнатите хора и места. Нели описвала света с погледа на репортер, който търси необичайното и вълнуващото. Бисланд, от своя страна, оставила по-съзерцателни пътеписи, изпълнени с наблюдения върху културите и природата.
В Америка интересът към надпреварата растял. Вестниците съобщавали за напредъка на Нели, а читателите следели маршрута ѝ с нетърпение. New York World организирал и конкурс, в който хората можели да предположат точното време на нейното завръщане. Пътешествието се превърнало в истинско медийно събитие — пример за това как журналистиката в края на XIX век вече умеела да създава герои, очакване и национално вълнение.
Но зад шумните заглавия стояли две реални жени, които прекосявали света при условия, далеч по-неудобни от днешните. Нямало самолети, мобилни телефони или възможност човек мигновено да промени маршрута си. Пропуснат кораб можел да означава дни чакане, а понякога и край на надеждите за победа.
Особено напрегнат се оказал последният етап от пътуването на Нели. След пристигането ѝ в Сан Франциско издателят на New York World Джоузеф Пулицър организирал специален влак, който да я превози през Америка възможно най-бързо. По железопътните линии хора се събирали, за да видят прочутата журналистка, чието пътешествие вече било завладяло въображението на страната.
На 25 януари 1890 година Нели Блай най-после завършила пътешествието си в Джърси Сити, Ню Джърси, срещу Ню Йорк. Изминали били само 72 дни, 6 часа и 11 минути от началото на нейното приключение. Тя не просто изпълнила обещанието си — успяла да обиколи света почти осем дни по-бързо от литературния Филиас Фог.
Елизабет Бисланд завършила своето пътешествие за приблизително 76 дни. Забавяния по маршрута ѝ попречили да изпревари Нели, но и нейното постижение било забележително. За малко повече от два месеца две жени били прекосили океани и континенти, доказвайки, че подобно приключение не е запазено само за мъжете.
Нели Блай била посрещната като знаменитост. Името ѝ се появявало във вестниците, а историята на нейното пътуване вдъхновила книги, илюстрации и дори настолна игра. Но зад славата оставало и нещо по-съществено — тя била променила представите за възможностите на жените в една епоха, когато обществото все още поставяло пред тях множество ограничения.
Елизабет Бисланд не получила същата шумна слава, но оставила собствен разказ за преживяното. Нейната история напомня, че не всяко забележително постижение завършва с първо място и че понякога участниците в една надпревара оставят след себе си много повече от резултат.
Днес, повече от век по-късно, историята на Нели Блай и Елизабет Бисланд продължава да звучи удивително съвременно. В нея има амбиция, съперничество, смелост, медийна сензация и човешко желание да бъдеш по-добър. Но има и нещо друго — две жени, които, всяка по свой начин, отказали да останат в границите на онова, което времето им смятало за възможно.
Едната тръгнала да победи времето. Другата — да победи нея. А накрая и двете оставили следа в историята.
„Столетница разказва“ — миналото оживява в историите, които разказваме днес.
Източници
Библиотека на Конгреса на САЩ — Nellie Bly: Topics in Chronicling America. Хронология и исторически вестникарски публикации.
https://guides.loc.gov/chronicling-america-nellie-bly
Maris Fessenden, Smithsonian Magazine — Nellie Bly’s Record-Breaking Trip Around the World Was, to Her Surprise, a Race (25 януари 2016 г.).
https://www.smithsonianmag.com/smart-news/nellie-blys-record-breaking-trip-around-world-was-to-her-surprise-race-180957910/
Nellie Bly — Around the World in Seventy-Two Days (1890). Първичен исторически източник, дигитално издание на University of Pennsylvania.
https://digital.library.upenn.edu/women/bly/world/world.html
Elizabeth Bisland — In Seven Stages: A Flying Trip Around the World (1891). Първичен исторически източник, дигитално издание на University of Pennsylvania.
https://digital.library.upenn.edu/women/bisland/stages/stages.html

