Той разсмивал цяла България. Но една власт не могла да понесе шегите му.
82 години от смъртта на Райко Алексиев — художника, чиито карикатури разсмивали хиляди, но чиято собствена съдба завършила трагично.

Имало време, когато хиляди българи очаквали с нетърпение появата на един малък вестник.
В него нямало само новини. Имало шеги, карикатури, смешни истории и герои, в които читателите разпознавали собствените си слабости, своите съседи, политиците и обществото, в което живеели.
Вестникът се казвал „Щурец“.
А човекът зад него бил Райко Алексиев.
На 18 ноември 1944 година животът му завършва трагично. Тогава той е едва на 51 години.
Момчето, което нарисувало директора си
Райко Николов Алексиев е роден на 7 март 1893 година в Пазарджик, в учителско семейство.
Още като ученик проявява необикновено чувство за хумор и талант да рисува. Според биографичните разкази една от ранните му карикатури изобразявала собствения му училищен директор.
Момчето постепенно открива, че с няколко линии и една остроумна забележка може да каже повече, отколкото други успяват с дълги речи.
Започва да публикува карикатури още в ученическите си години.
По-късно учи литература в Софийския университет и посещава занятия по рисуване. Работи за различни хумористични издания, участва в изложби и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите български карикатуристи.
Подписва част от произведенията си с псевдонима Фра Дяволо.
Един „Щурец“, който разсмивал цяла България
На 24 декември 1932 година излиза първият брой на неговия хумористичен вестник „Щурец“.
Началният тираж е едва 1900 екземпляра.
Но читателите го харесват толкова много, че се налага допечатване. С годините изданието достига впечатляващ тираж от 50 000 броя.
Във време без телевизия и интернет това е огромна аудитория.
По страниците на „Щурец“ оживяват политически карикатури, смешни случки, фейлетони и измислени персонажи, които сякаш са излезли направо от българската улица.
Сред сътрудниците на изданието са известни писатели и художници — Елин Пелин, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Венев и други.
Алексиев не се ограничава само до рисуването. Той пише, редактира, оформя вестника и създава множество от неговите материали.
За читателите „Щурец“ е забавление.
Но зад смеха често се крие остра критика към властта, обществените нрави и човешките слабости.
Малко известният пионер на българското кино
Има една подробност от живота на Райко Алексиев, която днес рядко се споменава.
Още през декември 1915 година в софийския „Модерен театър“ е показан негов рисуван карикатурен филм — определян в историческите изследвания като първия български анимационен филм.
Това се случва десетилетия преди анимацията да се превърне в познато за всички изкуство.
Алексиев е и сред първите, които използват фотоколажа в българския периодичен печат.
Той не просто разсмива читателите си. Непрекъснато търси нови начини да разказва чрез образи.
Човекът зад карикатурите
Райко Алексиев е и активна фигура в художествения живот на България.
Няколко пъти е избиран за председател на организацията на българските художници. Участва в създаването на пространства, в които творците могат да се срещат, да излагат произведенията си и да получават подкрепа.
След бомбардировките над София през Втората световна война помага на пострадали колеги художници.
В личния си живот е съпруг на актрисата Весела Грънчарова. Двамата имат трима синове.
Зад известния сатирик стои човек със семейство, приятели, професионални мечти и обикновени човешки тревоги.
Но през есента на 1944 година всичко се променя.
Когато смехът се превърнал в обвинение
На 9 септември 1944 година политическата власт в България се сменя.
Райко Алексиев вече е добре познат със своите политически карикатури, включително с рисунки, осмиващи Сталин и съветската власт.
Последният брой на „Щурец“ е от 8 септември 1944 година.
Скоро след политическата промяна художникът е арестуван.
Според литературните и историческите изследвания по време на задържането си е подложен на тежко физическо насилие.
На 18 ноември 1944 година Райко Алексиев умира в София.
Обстоятелствата около последните му седмици са описвани различно в отделните свидетелства. Изследователите обаче свързват смъртта му с насилието, преживяно след ареста.
Трагедията не приключва с неговата смърт.
През март 1945 година Шестият върховен състав на Народния съд го осъжда посмъртно.
Човекът, който години наред рисувал слабостите на обществото и властимащите, вече не можел да се защити.
Може ли да бъде заглушен един глас?
След смъртта на Райко Алексиев неговото творчество дълго остава извън свободния обществен и културен живот.
Но карикатурите му са съхранени. Запазени са броеве на „Щурец“, негови книги, рисунки и спомени на съвременници.
Днес в София съществува галерия, носеща името му. Неговите произведения продължават да бъдат изследвани и представяни пред публика.
Те разказват не само за един талантлив художник, но и за времето, в което е живял — с неговите противоречия, страхове, политически страсти и всекидневни човешки слабости.
На 18 ноември си спомняме за Райко Алексиев не само заради трагичния край на живота му.
Спомняме си за човека, който вярвал, че смехът може да казва истината.
И за една проста, но трудна за отстояване ценност — правото да изразяваш мнение, дори когато то не се харесва на силните.
Защото понякога една карикатура може да бъде забравена. Но историята на човека, който е имал смелостта да я нарисува, заслужава да бъде помнена.
„Столетница разказва“ — защото паметта пази и онези истории, които някога са се опитвали да заглушат.
Източници
Николай Аретов, „Речник на българската литература“ — „Алексиев, Райко Николов“.
https://www.dictionarylit-bg.eu/Райко-Николов-Алексиев
Съюз на българските журналисти / БТА — „Навършват се 80 години от кончината на художникът и журналист Райко Алексиев“, 18 ноември 2024 г.
https://www.sbj-bg.eu/article/details/59316
Софийска градска художествена галерия — ретроспективна изложба „Райко Алексиев“, 2019 г., куратор Красимир Илиев.
https://sghg.bg/exhibitions/райко-алексиев/
Архивен фонд на БНР — „Радиото във Фрадяволските карикатури“, 25 октомври 2018 г.; с използвани материали на доц. д-р Венцислав Димов.
https://www.archives.bnr.bg/archives/post/12818/radioto-vav-fradyavolskite-karikaturi
Галерия „Лоранъ“ — „Райко Алексиев (1893–1944)“, биографична справка и произведения.
https://www.galleryloran.com/bg/authors/view/rajko-aleksiev

